Мислили ли сте някога, че просяците понякога „вдигат ръка“ не заради страданието в живота си? Вече има много разкрития на такива „бедни хора“, за много от тях този вид дейност е вид работа с много прилични доходи, а някои дори изграждат цели организации със собствена йерархия и порядки.
Разказ
Какво ме подтикна да напиша тази статия. Наскоро водих детето си на детска градина, по пътя спряхме в аптека, защото... Имах главоболие и исках да взема обезболяващо възможно най-скоро. Излизайки от аптеката, поехме по претъпканата улица в посока градинката. И тогава, изминали няколко метра, една жена ме вика. Тя тръгна към мен, подмина и след това, сякаш се върна малко, привлече вниманието ми с въпроса „Момиче, мога ли да те попитам?“ Беше ярко слънце и поради главоболието гледах в пода, без да вдигам глава, така че първото нещо, което срещна погледа ми, бяха обувките. Хубави кожени боти до глезена. Вдигнах глава, присвивайки очи, и промърморих: „Да, разбира се..“.На което жената отговори със следното: "Няма да имате 50 рубли, помогнете ми...?" Тя каза това абсолютно уверено и дори малко цинично, гледайки ме право в очите.
Само поклатих глава, хванах детето за ръка и се втурнах към мен. По пътя взех едно хапче и излязох от детската градина, за да отида по делата си в другия край на малкия ни град. След като ги завърших, отидох на приземния етаж на търговския център, където имаше голям супермаркет. След като взех кошницата със стоки, от които се нуждаех, отидох до касата. И, поставяйки стоките на колана, видях пред себе си същите кожени ботуши. Само че този път тя не беше облечена с шлифер, а с палто от норка! (Аз, например, изобщо нямам кожено палто). И сравнявайки нейните дрехи и списък за пазаруване с моя, разбрах, че би било по-логично да поискам от нея 50 рубли, но не и обратното...
Кои са те, просяци, облечени по-добре от нас?
Днес няма да гледаме онези просяци, които седят на гарите, в подземните проходи, на входовете на магазините - те са наистина бедни и страдащи. Ще говорим за хора, които живеят добре (понякога по-добре от средностатистическия гражданин) за сметка на милостивите минувачи. Как може външно да се идентифицира човек, за когото протегнатата ръка е начин не само да спечели пари, но и да спечели известно обогатяване?
Основната разлика е външният вид. Обикновено бедните изглеждат така - мръсни и износени дрехи, сведен поглед, често пияни или махмурлук (много хора започват да пият заради тежък живот). Такива хора почти винаги остават в сянка - през деня едва събират достатъчно за обяд и алкохол. Такава пасивност от другите е свързана с отблъскващ външен вид и подход към бизнеса - човек често просто седи на картон с чаша.Минувачите често проявяват антипатия към този метод за „печелене на пари“, като казват, че би било по-добре да отидете на работа и да печелите пари със собствения си труд.
Професионалните просяци изглеждат добре поддържани и създават образ на богат човек, какъвто всъщност е той. Такива хора обикновено се обръщат към минувачите с молба за финансова помощ под предлог за непреодолима сила. Например, забравили сте пари за пътуване или спешно трябва да депозирате пари на телефонен номер, портфейлът ви е откраднат, изпуснали сте влака и т.н. Повярвайте ми, хората се отнасят към такива искания с голямо доверие и разбиране. Необходимо ли е да говорим колко можете да спечелите от такъв бизнес? Особено когато става въпрос за големи градове, където срещата с човек втори път е почти невъзможна.
Този метод за печелене на пари не е физически труден, с подходящи психологически качества няма да е трудно за психиката и можете да спечелите до няколко хиляди на ден. Това, което е сигурно е, че такъв просяк ще получи повече пари за един час тежък труд, отколкото средностатистическият работник у нас. В същото време, без да чувствате силно натоварване, не е за вас да работите в мина или да извършвате сърдечна операция. Освен това такива хора се считат за безработни или си осигуряват някакъв вид документи за инвалидност, като по този начин получават допълнителни средства от държавата, които се превръщат в приятен бонус към основния им доход.
Психология на просията
Въпреки това си струва да се отдаде дължимото на такива просяци - те са истински професионалисти в своята област, не всеки може да заеме мястото им, колкото и смешно и странно да звучи. Опитайте се в свободното си време да се приближите до минувач и да го помолите за някаква помощ, особено финансова.Ако на думи това изглежда проста задача, в действителност ще ви създаде големи трудности, ще трябва да прекрачите някаква психологическа бариера, която ще попречи на конструктивния диалог. Малко вероятно е да успеете да убедите човек да даде пари от първия път - за това трябва да сте не само опитен просяк, но и много чувствителен психолог. Звучи смешно, но представителите на просяците, които идентифицирахме от останалите, могат да определят психотипа и настроението на човек почти с един поглед. Разбира се, това не винаги се получава, но в повечето случаи те се обръщат към най-достъпните, меки сърца „жертви“, които нямат нищо против да дадат ресто или дори дребна сметка.
Държа да отбележа, че дамата от моята история абсолютно правилно ме избра за сървър. Ако не беше главоболието, вероятно щях да й дам тези 50 рубли. Друго интересно нещо е, че не ви дава избор колко да изпратите. Той вече определя минимална сума за „дарение“. Тези. Въз основа на градацията на банкнотите, ако нямате 50 рубли в портфейла си, тогава няма да можете да се измъкнете с ресто. И най-вероятно ще дадете банкнота с по-висока деноминация, отколкото да откажете, позовавайки се на липсата му.
Струва си да обсъдим другата страна на монетата, такива хора често задържат само малка част от дохода за себе си, останалата част отива за някакво подобие на управление. Шефът ръководи просяците, определя им работно време и територия, а при проблеми ги защитава както от бандити, така и от закона. Това е удобно за самия служител, но в крайна сметка той печели нищожно. За съжаление, има и случаи на пълно робство, когато човек трябва да работи под страха от физически наранявания.Повечето от тези „скитници“ обаче са просто мързеливи хора, които получават пари за нищо. Те живеят в много удобни условия, носят добри дрехи, хранят се вкусно и скъпо и често карат собствена кола.
Разбира се, тази информация не е получена експериментално, а е събрана от надеждни новинарски източници.
В заключение бих искал да кажа, че едва ли е възможно да разберете със сигурност кой е пред вас - човек в истинска нужда, в някаква трудна ситуация или печелещ пари по този начин. Следователно единственото радикално решение, което може да се вземе, е да се кандидатства или изобщо да не се прилага.
Мисля, че трябва да третираме тази информация по този начин. Има домашни котки, има и улични. Но когато им оставиш храна на улицата, и двамата ядат. Определен процент от „спечелелите” не би трябвало да се отразява на действително предоставената помощ. А останалото зависи от тях.
1
